Сексуално общуване
ЕФЕКТИВНОСТТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБЩУВАНЕ е една от причините за успешните и дълготрайни връзки.
Защо е толкова трудно да говорим за сексуалните си потребности с най-близкия човек до себе си – партньора ни? Каква е причината да смятаме, че партньора ни ТРЯБВА да знае какво, как, по какъв начин ни харесва. Най-честите отговори са – нали ми е партньор, нали ме познава, нали сме заедно толкова дълго, нали.., нали.., нали … Аргументите могат да бъдат безброй, от оригинални до абсурдни.
Това, което стои в основата на общуването е знанието, че всеки от партньорите се грижи за другия и че неговата грижа е взаимна.
Доброто сексуално общуване разкрива сексуалните желания, потребности, предпочитанията и проблеми между партньорите. Влияе върху степента на удовлетвореност в интимните отношения, което допринася за поддържане на близост и продължителността на сексуалните отношения.
Има моменти, когато думите могат да бъдат разрушителни и да оказват негативно въздействие. Затова е важно да се подбира момента за разговор.
Знаем, че няма един начин, метод, една препоръка, един подход в общуването. Същото се отнася и за сексуалното общуване. Различните хора използват различни стратегии, което прави общуването толкова разнообразно. Надявам се, част от препоръките, които споделям да бъдат полезни.
Защо ни е толкова трудно да говорим за секс?
Някой от причините са свързани със семейството, с езикови средства за изразяване, страх от себеизразяване и много други.
Трудностите при разговорите за секс често са свързани с това как са ни възпитавали родителите ни. Послания от типа да се крият гениталиите, да мислим, че някой от функциите им са „неприлични“, „грозни“, „срамни“ и други водят до срам и дискомфорт свързан с тези участъци и функции на тялото, които имат отношение към секса.
Липсата на разговор на тема секс, в семейството, лишава детето от възможността да формира правилен запас от думи за това, да говори за секс в бъдеще. Дава скрито послание, че секса е неприемлива тема за обсъждане. Доказано е, че децата общуват по-добре ако имат модели на вербално общуване, възможности да изразяват собствените си мисли в благоприятна атмосфера. Когато в семейството липсва тази обстановка, децата често задоволяват любопитството си чрез различни информационни източници – секс списания, клипове, филми и други, в които се описва как партньорите говорят за секс. Тези източници са лишени от позитивна и достоверна информация, и според специалистите често водят до неопределеност и безчувственост.
Липса на речников запас, недостатъчни и неподходящи думи, които се отнасят до секса. Пораствайки, в децата се появява желание да говорят за своите сексуални потребности и чувства, но много от тях не знаят как да направят това. Това е и една от причините за развитието на алекситимията (неумението да се назовават чувствата). Заучените „от улицата“, връстниците или „медиите“ думи относно секса, често се асоциират с негативни емоции. Реакциите при употреба на тези „мръсни“ думи при някой предизвикват смях, други ги използват като израз на агресия, да изразят яростта си или с цел да обидят някой. Съответно, едва ли е уместно да се използват същите думи в общуването с някой, който е близък, важен, мил и значим. Трудността е как да подберем правилните думи за обсъждане на една толкова интимна за нас тема.
Доминират две крайности – уличен език и клинична (медицинска) терминология. Думи като сексуална игра и сексуална близост и любов се считат за неутрални. Когато акцентираме върху физическия аспект на сексуалното взаимодействие говорим за сексуална игра. Когато се фокусираме върху емоционалния и духовен аспект говорим за сексуална близост и любов.
В културата ни се чувства стеснение, притеснение и срам при разговор за секс с приятели, близки, дори и с психолог, да не говорим за психолог-сексолог, или лекар – сексолог. Етническото разнообразие също оказва влияние. Много от партньорите дават различни наименования и прозвища на собствените си гениталии и тези на партньорите си с цел да избягат от негативните асоциации. Някой двойки взаимно си избират имена за гениталиите, които лесно произнасят и са с положителен подтекст.
Мъжете и жените имат различни стиловете на общуване, с помощта на които преследват различни цели. Мъжете използват речта за предаване на информация, постигане на определен статус, за съревноваване с другите. Общуването за тях често се превръща във вид съперничество. Мъж според тази рамка може да се чувства уязвим в ситуация, когато му се наложи да пита за съвет (особено ако се отнася за сексуалната сфера), както и когато някой му казва какво би следвало да прави.
Жените, използват речта за постигане на близост и емоционален обмен. Чрез общуването те могат да преценят, колко близко или далече (емоционално) се намират от значимия за тях човек.
Индивидуалисти и ориентирани към двойката
За съжаление са много оскъдни изследванията, книгите, лекциите, семинарите, СМИ, които разказват как партньорите да говорят ефективно за интимните теми. Според културното си разнообразие, едни могат открито да обсъждат с партньора си темата за секс, за други да е неприемливо, трети имат тенденция да ценят повече невербалното, отколкото открито вербално общуване.
Някой са индивидуалисти, повече ориентирани към себе си. За тях е характерно твърдението: „Аз правя нещо с теб за удовлетворяване на собствените си потребности (може и ти същото да правиш с мен)“. Такива хора смятат открития конфликт в отношенията като нещо естествено, което трябва да се разгледа и разреши. Те са склонни да признават за съществуване на проблеми и да ги обсъждат. Рядко се обръщат за помощ към професионалист с цел разрешаване на проблеми, свързани с отношенията, особено от сексуален характер.
Други са ориентирани към колективната идеология, като в центъра стои двойката. Характерното за тях твърдение е: „Ние правим нещо заедно и получаваме нещо заедно“. Те разглеждат конфликта като знак за дисхармонични и небалансирани отношения. При тези хора хармоничните отношения са по-важни отколкото за индивидуалистите. Тези хора са по-склонни да избягват конфликтите, които могат да доведат до директна конфронтация с партньора им. Наблюдава се, че този тип хора по-често се обръщат към професионалист.
Невербалното сексуално общуване за много хора е начин за получаване на сексуална информация. Придава се голямо значение на докосването, чрез което изразяват любовта си, желанието си за близост, сексуалното си намерение. Но има хора, които прибягват към докосването много по-рядко. Физическото отстояние също е вид невербалното сексуално общуване. Някой в общуването си скъсяват дистанцията, което би могло да се разчете като призив към сексуална близост.
В разговорите жените търсят установяване на емоционален контакт и взаимно разбиране. Когато жената търси разбиране или има желание на говори за проблема си открито, често партньора й мъж отговаря със съвет или предложение за някакво решение. От гледна точка на мъжа, такъв отговор го кара да се чувства знаещ, значим, разумен, контролиращ ситуацията и др., което го прави по-значим и увеличава дистанцията му с жената. Този разрушителен ефект може да се минимизира от жените, ако кажат на партньорите си, че разговаряйки за близост и емоционални проблеми, не искат бързи решения, че искат от партньора си да ги изслуша и да бъде готов открито да обсъдят проблема и да разменят мненията си като равни.
Зад доброто общуване стои разбирането и приемането на това, че съществуват полови различия в стиловете на общуване. Не говорим кой стил е най-правилен, а как да общуваме и по-лесно да говорим с представителите на противоположния пол, да намираме решения на трудни или неразрешими проблеми.
Страх от себеразкриване
Елемент на риск се крие във всеки разговор на тема секс. Говорейки, хората могат да бъдат критикувани, съдени или отхвърлени. Само при изградено доверие в отношенията може да опитате и да рискувате. Има двойки, които нямат взаимно доверие, за които риска открито да изразяват сексуалните си потребности е прекалено голям. При други партньорства има много голямо грижа един за друг и доверие. При тях много по-лесно се преодолява трудността да се говори за секс.
Трудности в общуването на тази тема могат да възникнат дори при добро желание от страна на партньорите. В такива случаи за двойката е добре да потърси професионална помощ от специалисти психолози-сексолози или консултанти по сексуални отношения.