Полово-ролеви модел

Предпуберитетен период (7-12год)

Често се случва към мен да се обръщат родители, които да споделят притесненията си, че децата им на възраст между (7-12 год) изведнъж стават различни – разсеяни, неизпълнителни, мълчаливи и ответи или избухливи и нервни. Започват да искат да не ги безпокоят, да ги оставят на мира, позволяват си вербална грубост, затварят се в стаята си или стоят дълго време в банята или тоалетната. Задавания въпрос е: „Какво се случва с детето ми?!“, „Това сякаш не е моето дете?“, „Сякаш се събуди и е друго дете!“

Това, което се случва е, че детето в този период влиза в поредния етап на формиране на сексуалността си. Това е предпуберитетен период (7-12 години), който се характеризира с разгръщане на полово-ролевия модел.

Родителите възкликват : „Абсурд, детето ми е още малко!“ и отказват да приемат този факт. На въпроса ми, говорили ли сте с детето на тема секс, сексуалност, отговорите често са уклончиви или отрицателни, оправдават се, че е рано, че това не е тяхно задължение, а на училището, на бащата и какво ли още не.

Това, което е добре да се знае от родителите е, че психосексуалното развитие при човека започва от първите месеци на живота и в целия процес се формират: – сексуално самосъзнание; – сексуални роли; – психосексуална ориентация.

Основната характеристика на пред пубертетния период, и за момчетата и за момичетата, е имитиращото поведение и носи характера на информативно и ориентировъчно осъзнаване съответно на мъжественост или женственост.

Взаимоотношенията в семейството са от голямо значение за придобиване на определена сексуална и психосексуална роля в развитието на детето. Родителите и отношенията им стават обект на внимателен контрол и имитация, възприемат се като модел на мъжественост и женственост, като пример за отношения между половете. В начална училищна възраст децата изпробват ролите на мъже и жени, като чрез игрите и ежедневието се формира умения и стил на сексуално-ролево поведение. Момчето се учи на мъжки тип поведение, момичето – на женски. От голямо значение в този период е правилното поведение и разпределение на ролите на майката и бащата в семейството, което до голяма степен определя формирането на съответната полова роля при растящото дете.

Ролевите игри с полово съдържание от типа на „чичо Доктор“, трябва да се разглеждат като факт, част от израстването, свързана с експериментиране с тялото и утвърждаване в избраната роля. Обикновено, след 5-6годишна възраст, детето ако е изгубило интерес към тези игри и е задоволило своите познания и любопитство, интереса към голото тяло преминава поде до пубертета. Но ако такова експериментиране не се е състояло, е възможно детето да се фокусира върху тази тема в началната училищна възраст. Децата, които не преминават през възрастовите си роли, ги „разиграват“ на следващия възрастов етап около 10-11год.

Следващия етап на ранен пубертет 11-12 години е критична възраст в много отношения. Повечето деца, с колебания от две години напред или назад, навлизат в пубертета и ако преди тази възраст оценката на случващото се е била на чисто рационално ниво, сега половите хормони започват да вземат връх над процеса на израстване, рязко изостряйки емоционалната страна на общуването между половете.

На този етап е изключително важно общуването с връстниците. Ако по някаква причина един подрастващ е бил лишен от тази комуникация, се появява пропаст в бъдеще, която трудно може да се възстанови.

В тази възраст се преживяват първите емоционални запознанства, лично или през приятел, първите влюбвания и разочарования пак лично или през приятел, първите силни емоционални преживявания и опит в този или друг стил на отношения между различните полове.

Важно е да се знае, че само утвърждаването като представител на един или друг пол почти винаги се случва изцяло само в еднополова група, било то в кварталната компания, спортен отбор или група съученици. Когато е в групата си, през по-голямата част от свободното си време, тийнейджърът получава интимна информация за различни аспекти от живота около себе си.

Какво се случва с психичния свят на детето, ако не е информирано предварително за тези процеси от родителите си, а е въведено в тематиката от „компетентните си“ връстници?

Как родителите да говорят на сексуална тема с децата си, когато те самите отричат важността на темата.