Сексуалното влечение

Основни етапи на формиране на сексуалността

Психосексуалното развитие на човек започва от първите месеци от живота и в процеса се формират: 1) сексуално самосъзнание; 2) сексуална роля; 3) психо сексуалната ориентация.

I. Пренатален период – от зачатие до раждане (морфология на пола).

II. Парапубертeтен период (от раждането до 7 години) – формира се сексуалното самосъзнание и начален етап на полово – ролево поведение.

Първият етап (формирането на сексуално самосъзнание) продължава до 7 години. По това време, на фона на развитието на речта, общото самосъзнание, способността да се наблюдава и сравнява, овладявайки говоримия език, детето се интересува и от въпросите на пола. Научава се да прави разлика между хората по външен вид и пол. Формира се увереност в принадлежността към определен пол и съответното за пола поведениe, основно имитационно и по пътя на идентификацията.

Този процес обикновено завършва на 3-4 години и служи като основа за по-нататъшното развитие на сексуалността.

Най-голямо, в този период, е влиянието на майката върху общото и психосексуалното развитие на детето. Липсата на адекватен контакт с майката преди 3-годишна възраст не позволява нормалното формиране на комуникативни умения. Такива деца са агресивни и раздразнителни. Именно през този етап се формира и развива знанието за абстрактни категории като обич, любов, съпроводени със съответните телесни усещания при ласка, прегръдка.

След 5-6 години е почти невъзможно да се промени сексуалната идентичност на човек. Случайното или целенасочено възпитание, което не съответства на пола на детето (деформации на външни полови органи, раждането на дете от „грешен пол“, т.е., което родителите не са очаквали, не са желали) създава значителни, понякога непреодолими трудности за последваща адаптация към сексуалната роля.

III. Предпубертетен период (7-12 години), характеризиращ се с разгръщане на полово-ролевия модел.

Основната характеристика на етапа на психосексуалното поведение при момчетата и момичетата на тази възраст е имитирането, което носи характера на информативно и ориентировъчно осъзнаване – съответно на мъжественост или женственост.

В начална училищна възраст децата изпробват ролите на мъже и жени. Най- голямо значение, в този период, имат взаимоотношенията в семейството, за придобиване на определена сексуална и психосексуална роля в развитието на детето.

Родителите и техните взаимоотношения стават обект на внимателен контрол и имитация. Те се възприемат от детето като модел на мъжественост и женственост, като пример за отношения между половете. Уменията и стилът на сексуално-ролевото поведение на детето се формират в игрите и ежедневието. Момче се учи на мъжки тип поведение, момиче – на женски. Това се реализира преди всичко чрез правилното поведение и разпределение на ролите на майката и бащата в семейството. Това до голяма степен определя формирането на съответната полова роля при растящото дете.

Така наречените сексуални игри на деца, по-правилно би следвало да се наричат ролеви игри със сексуално съдържание, и е желателно да се разглеждат като факт, част от израстването, свързана с експериментиране с тялото и утвърждаване в избраната роля. Много често тези игри се впечатват в съзнанието на всяко дете, а негативната реакция на родителите, създават предпоставки за негативно отношение към собственото тяло и бъдещата сексуалност. Обикновено след 5-6 години, ако детето вече е „изиграло“ тези игри и е задоволило своите познавателно любопитство, интересът към голото тяло преминава поне до пубертета.

Ако такова експериментиране не се е състояло, има вероятност, детето да се фокусира върху тази тема в началната училищна възраст. Децата, които не преминават през възрастовите си роли, ги „разиграват“ на следващия възрастов етап. Средно този етап завършва около 10-11 год.

Следващият етап – ранен пубертет 11-12 години е критична възраст в много отношения. С колебания от две години напред или назад, повечето деца навлизат във възрастта на пубертета и ако преди тази възраст оценката на случващото се е била на чисто рационално ниво, сега половите хормони започват да вземат връх над процеса на израстване, рязко изостряйки емоционалната страна на общуването между половете.

Общуването с връстници е изключително важно на този етап. Ако един подрастващ по някаква причина е бил лишен от комуникация с връстници, то той е загубил много и това трудно се компенсира в бъдеще.

В тази възраст се преживяват първите емоционални запознанства, или лично, или през приятел, тук са и първите разочарования и влюбването (лично или през приятел), първите силни емоционални преживявания и опит в отношенията между различните полове.

Само утвърждаването като представител на един или друг пол почти винаги се случва изцяло само в еднополова група, било то в кварталната компания, спортен клуб или група съученици. Бъдейки с групата си през по-голямата част от свободното си време, тийнейджърът получава най-интимната информация за различни аспекти от живота около себе си, включително тази за всеобхватните отношения между мъжете и жените.

IV. Периодът на пубертета (12-16 години) – характеризира се с интензивно сексуално развитие на тялото и формирането на: платонична, еротична фаза, и началната фаза на същинското полово влечение

На етапа на юношеството психосексуално развитие протича на фона на хормонална буря. В развитието на сексуалността последователно се формират първо емоционалният – романтичен (платоничната любов) , след това телесният – еротичен компонент и същинско полово влечение, и едва след това, когато моралът „узрее“, чувство за отговорност.

Тийнейджърът навлязъл в този етап стартира платоничното фаза – с влюбване. Платонична любов – страдание, възхищение, мечти. Често това се наблюдава във влюбване в музикални идоли, филмови герои, актьори и други. Романтичният етап от формирането се характеризира с изразено желание да бъдат харесвани, да привличат вниманието (и двата пола).

Еротичният етап се характеризира с появата на сензорни преживявания и фантазии, усещания от първите ласки и докосвания на любим човек, появява се желанието за интимни отношения (пеперудите в корема, подкосяването на краката).

Разбирането на идеята, че без влюбване, нежност, страдания и притеснения, грижа, внимание един към друг, не може да има пълноценна любов, ще спаси тийнейджъра от ранен и опасен сексуален живот.

Най-важното в ранната тийнейджърска любов (увлечение, влюбване) е желанието за духовна връзка. В същото време юношите трябва да научат нещо важно, а именно: да общуват насаме, да могат да напишат бележка, да признаят любовта си. До края на периода на ранна пубертетна възраст се разпадат чисто момчешки и момичешки компании и се появява интерес към съвместни „партита“ и общуване по двойки. Отношението към платоничния етап от страна на възрастните трябва да бъде чувствително, в никакъв случай не бива да се осмиват всички тези тийнейджърски „ох“ и „ах“ въздишки и преживявания.

Ранното юношеско влюбване до голяма степен оформя емоционалния и чувствен компонент на любовта. Ако това не се случи, остава само телесно-инстинктивният компонент -„сексът“.

И когато еротичните фантазии постепенно започват да се преплитат с такива платонични страдания, нараства желанието да докосват любимия човек, дори и ако това са само фантазии, те са ясен сигнал за прехода на личността от едно състояние – платонично към друго, по-зряло – еротично, изпълнено с четене на литература, търсене на видео с еротично съдържание, страст към разговори на любовни теми.

Слушайте какво си говорят в тийнейджърските компании и как го казват! Тук е важно родителите да облекчат тревожността на тийнейджъра (в края на краищата, често зад поведенческите разстройства, грубост и отхвърляне към/на родителите е именно страхът от физиологични промени в тялото, които плашат и безпокоят тийнейджъра) – просто може да се каже на тийнейджъра, че всичко, което му се случва, е нормален процес на развитие и да се тревожи за това не си струва.