Какво пречи да споделим пред родителите си, че сме гей/лесбийка?
Практиката ми показва, че едни се страхуват да не бъдат наранени, като бъдат отхвърлени и съдени, да не са причина родителите им да страдат, което отключва чувството за вина. Да не се налага да отговарят на въпроси като: „С какво заслужих това?“ или „Как можа да ми го причиниш?“.
Други, след като са информирали родителите си изпитват горчивина, болка, гняв, отчуждение, понеже родителите им се държат все едно нищо не се е случило, като мълчат по въпроса или ги карат да ходят по лекари, психолози, свещеници (като се надяват, че това би променило ориентацията им). Някой отказват да се запознават или приемат партньора на детето си, като го обвиняват и му се гневят, че е „развалил“ детето им. Други бързо и категорично заявяват, че се отказват от детето си и то вече не е техен син/дъщеря. Някой родители смятат, че гей/лесбийка означава, че си болен от СПИН (синдромът на придобита имунна недостатъчност), което разбира се не е истина, но често утежнява ситуацията.
Важно е да се запомни, че да бъдеш лесбийка или гей не означава, че задължително ще се разболееш от СПИН!!!
Как да приемете, че детето ни е гей/лесбийка?
Говорейки за сексуална ориентация, е важно да подчертая, че тя не е съзнателно решение и не може да бъде променена като моментна прищявка.
Често родителите са принудени да се справят с новината, че детето им е лесбийка или гей. Силно емоционалните и често негативни реакции много повече объркват децата, на които също им е трудно да приемат това, което им се случва. Често ми споделят, че разстроения вид на родителите им ги кара отново да преминават през трудните моменти предшествали осъзнаването и приемането на собствената им гей или лесбийска ориентация.
Родители, дори и да прекратите каквото и да е общуване с детето си поради тази причина, това няма да е повод детето да промени ориентацията си според изискванията и очакванията ви!
Болката, която изпитва семейството при новината, че някой негов член е ориентиран към същия пол може да бъде намалена донякъде с помощта на опита на хората, преживели тази новина. Приемането на този факт за много родители е трудно и в никакъв случай не е лесено.
За родителите е много по-добре да продължат контактите с децата си (децата не се обичат според това с кой партньор са интимни). Да се опитат да научат повече за детето си, през какви трудности е минало и как се справя в този хетеросексуален свят. Да потърсят отговори на въпроси, как се чувствата самите те в тази ситуация. Новината за хомосексуалността на детето често е истинско предизвикателство избрано не от тях самите.
Защо думите „аз съм гей“ или „аз съм лесбийка“ предизвиква ужас в родителите?
Трудно е родителите да приемат, че децата им порастват, че са сексуални същества. С израстването очакват децата им да започнат да ходят по срещи, да се сгодят, оженят/омъжат и имат деца. Нещо така характерно за тяхното време и хетеросексуалния модел, който следват.
С думите „аз съм гей“ или „аз съм лесбийка“ децата (при взаимоотношения родител-дете) оповестяват, че са сексуални същества, но сексуалността им не от познатия модел.
Тези думи активират всички сексуални табута, страхове, забрани на родителите през живота им.
Причини за негативните реакции на родителите могат да бъдат социалния и сексуален климат, в който са живели. Това, че не се е говорило и не се е писало нищо свързано с „хомосексуалността“, дори самата дума до скоро не се споменаваше. Смятали са, че еротични и любовни чувства могат да се появят само между мъж и жена, но не и между хора от един и същи пол. По тяхно време хомосексуалността се е третирала не като нормална житейска ориентация, а като нещо грешно, болно, престъпно.
Причина може да бъде и това, че и за родителите и за порасналите деца е много трудно да преустановят да общуват помежду си по старите си навици: родител – дете. Често родителите имат собствени житейски трудности от различно естество, в момента на съобщаване на новината. Неосъществени мечти, здравословни проблеми, мисли за остаряване, проблеми със собствените си родители, със собственото родителстване, с другите деца в семейството, с партньора си. Често се плашат от замяната на безопасността на познатото с риска на непознатото и неизвестното.
Други причина е, че родителите искат по-добър живот за децата си от техния. Имат чувството, че през децата си имат втори шанс в живота. Желаят децата им да преуспеят в живота, за да си докажат, че са успешни родители. Имат желание чрез децата си да оставят следа в бъдещето, чрез гените, името, кръвта си. Проблем е, когато родителите разкрият, че представата им за по-добро не съвпада с тази на техните деца. Когато детето е приело поведение и житейска философия напълно неразбираема за тях.
Друга причина от живота на родителите може да бъде намаляващата им собствена сексуална енергия и активност, техните собствени задръжки, табута, предразсъдъци по темата. Темата за сексуалността е била и си остава една от най-чувствителните и не е безразлична за никого.
Много от родителите смятат, че с тази новина децата имат желание да разрушат семейната структура, което не е така, т.к много от лесбийките и гей мъжете искат да си останат част от семейството, като бъдат приети със своята сексуална ориентация и своите партньори.